Историкът и изследовател Пламен Павлов предлага нов поглед към живота и делото на Васил Левски в изданието „Васил Левски: най-добрият ни българин“, съобщават издателите от „Сиела“. 

Книгата разгръща 15 истории за българския Апостол на свободата, за неговите съмишленици, за идеите му и наследството, което оставя. „Сред пантеона от бележити личности в българската история като категоричен обединител на българската нация блести името Васил Левски – човека, олицетворение на волята за свобода и демокрация“, казват от екипа.

Те отбелязват, че включените в книгата студии и статии, надхвърлят биографичния разказ в своята конкретика и търсят отговор на спорни през десетилетията въпроси, които все още будят полемики сред историците - коя е рождената дата на Васил Левски; какви са събитията около залавянето му и евентуалното предателство; дейността на Левски в Македония; връзките му с бесарабските българи.

„Книгата представя множество аспекти от живота и делото на Апостола на свободата, акцентирайки на неговата роля като основоположник на Вътрешната революционна организация, която обединява различни социални слоеве на българското общество. Авторът разглежда Левски не само като революционер, но и като духовен водач, чиито идеи за свобода и равенство и до днес вдъхновяват българите“, отбелязват издателите.

Те посочват, че чрез своя разказ и на достъпен език, подходящ както за специалисти, така и за любители, проф. Павлов разкрива малко известни факти за епохата на Възраждането и рисува пъстър гоблен на едно бурно време.

Опирайки своя текст на открития, достигнати благодарение на новите изследвания и исторически документи, уважаваният учен създава цялостна панорама на периода, разглеждайки  личността на Левски и неговото влияние върху българската история. Чрез обширните си проучвания той подлага на критика стереотипи и митове около българската революционна дейност и показва как образът на Левски съчетава вярата на християнския монах с модерните демократични идеи.

„По уникален начин Левски съчетава в себе си вярата на християнския монах с мисленето на модерния човек, военната строгост с толерантността. В монархическа Европа на XIX в. Левски се бори за „демократска република“, за справедливи и „свети закони“. В неговата мисъл са споени библейската мъдрост и убедеността в креативната сила на човека: Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме… Левски заявява, че българският народ … се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Българският Апостол на свободата е личност със световни измерения и това се признава от всички, докосвали се до неговия живот, дейност и идеи“, казва Пламен Павлов. 

/ВСР